1.
Пътешественикът на няколко пъти беше
чувал за оазиса на Мистика. Различни хора, при различни обстоятелства, му бяха
споменавали за парчето земя с малко езеро, стотина дръвчета и кирпичен дом с
покрив от палмови листа. Разказваха чудни истории за обитателя на този дом.
Едни казваха, че бил по-древен от
Матушел.
Други казваха, че дори бил
безсмъртен!
Трети твърдяха, че просто на всеки
100 години, в точно определен ден Мистикът правел ритуал, потапял се в езерцето
(което, разбира се, било вълшебно) и излизал от него отново млад и силен.
Всички обаче, малко или много се
страхуваха от него.
Не че някой можеше да си спомни лошо
дело или лоша дума от Мистика, но той бе опасен за техния обикновен свят.
Нарушаваше логиката в него, не се подчиняваше на законите му – човешки,
природни и божествени.
Когато ги молеше да го опишат, никой
от тях не можеше да стори това!
А всички твърдяха, че са го виждали,
срещали го по улиците и тържищата на Кира, дори разговаряли!
Затова Пътешественикът реши да
започне новото си пътуване с посещение на Оазиса на Мистика.
Една нощ, малко след Вълчия час,
когато Пътеводната звезда изплува на хоризонта на север, той подкара кервана си
и тръгна по дирите ѝ.
Винаги пътуваше сам. Нямаше с него
прислуга, спътници, камилари или приятели, които да го придружават.
Имаше единствено шестострунния си уд,
който бе закупил преди години в Наджиде, на източния
бряг на Соленото море. Освен него в джоба на джелабата си носеше и хармоника,
подарък от друго пътешествие в Студените земи, дар от огромен, белокос алеман.
На врата си носеше, окачена на конопена
връв, малка дървена пищялка.
Като за животните най-важна бе именно
обикновената свирка. Чрез нея той подаваше сигнал на всяко едно животно от
кервана и чрез нея можеше да управлява безпроблемно десетки осли, коне и
камили.
Та нея сутрин, увит в бурнуса си и
полюшващ се на гърба на бялата си камила Сняг, той пое на път. ( Сняг всъщност
бе също толкова легендарна, колкото собственика си, но нейната история ще
разкажем на друго място. Само ще споменем, че името и бе обвито с толкова
тайнственост за обитателите на Великата пустиня Саккар, че многобройни бяха
историите за това същество с бяла козина и червени очи).
Пътешественикът и керванът,
предвождан от Сняг поеха по безчетните стъпки на други хора, които векове наред
проправяха пътищата покрай Майката на реките Нила.
На втория ден от пътуването си той
сви на запад по засипан от ветрове и време, едва забележим път, и малко преди
зноят на обедното слънце да подпали гърбовете на животните, пред тях се откри
оазисът на Мистика.