"Експериментът с намерението"
Лин Макграт
изд. "БАРД" - София 2009 г.
399 стр., цена - 12,00 лв
превод - А.Георгиев, В.Божилов
ПредговорТази книга е резултат на недовършена работа, коятo започнах през 2001 г., когато публикувах труд, наречен „Полето". В търсенето на обяснение за хомеопатията и духовното лекуване аз случайно открих създаването на нова наука.
По време на моите изследвания се натъкнах на група уче ни новатори, прекарали много години в изучаването на кван товата физика и нейното изключително значение. Някои от тях бяха съживили определени уравнения, които се смята ха за излишни в стандартната квантова физика. Тези урав нения, които изразяват „полето на нулевата точка", се отна сят за необикновеното квантово поле, създадено от безкрай ното преминаване напред-назад на енергията между субатом-ните частици. Съществуването на полето предполага, че ця лата материя във вселената е свързана на субатомно равни ще чрез непрекъснатия танц на квантовия обмен на енергия.
Други доказателства показват, че всеки от нас на най-ниско равнище представлява пакет пулсираща енергия, която неп рекъснато си взаимодейства с този огромен енергиен океан.
Обаче най-еретичното от всички доказателства се отнася до ролята на съзнанието. Добре подготвените опити, проведени от тези учени, подсказват, че съзнанието е вещество извън затвора на нашите тела и представлява високоорганизирана енергия със способността да променя физическата материя. Насочването на мисли към някаква цел сякаш е способно да промени машини, клетки и цели многоклетъчни ор ганизми като човешките същества. Тази власт на съзнанието над материята сякаш дори преодолява времето и пространството.
В „Полето" имах за цел да разбера смисъла на всички тези идеи, появили се в резултат на различните опити, и да ги синтезирам в една обобщаваща теория. „Полето" създаде кар тината на една взаимно свързана вселена и даде научно обяс нение на множество от дълбоките човешки тайни, като се почне от алтернативната медицина и духовното лекуване и се стигне до екстрасензорните възприятия и колективното подсъзнание.
„Полето" очевидно докосна оголен нерв, защото получих стотици писма от читатели, които ми пишеха, че книгата е променила живота им. Една писателка искаше да ме напра ви героиня в своя роман. Двамина композитори написаха му зикални произведения, вдъхновени от книгата - едното до ри прозвуча на международна сцена. Участвах във филма „Какво по дяволите? Надолу в заешката дупка" й календа ра, отпечатан от продуцентите на филма „Какво по дяволите знаем?" Цитати от „Полето" дори бяха отпечатани на колед ни картички.
Колкото и да ми бяха приятни тези благодарности, аз зна ех, че моето откривателско пътешествие тепърва започва. На учните доказателства, които бях натрупала за „Полето", подсказваха нещо изключително и дори смущаващо: че насоче ната мисъл до известна степен играе централна роля в съз даването на действителността.
Насочването на мисли - или както учените го наричат „на мерение", или „стремежи" - изглежда, произвежда енергия, достатъчно силна да променя физическата действителност. Простата мисъл сякаш има силата да промени нашия свят.
След като написах „Полето", се замислих върху граници те на тази сила и безбройните въпроси, които тя събужда. Например Как бих могла да пренеса доказаното в лаборато рията в света, в който живея? Мога ли да застана на железо пътната линия и в стила на Супермен да спра със силата на мислите си влака, който тръгва в 9:15 часа от гара Падингтън? Мога ли да полетя с насочената си мисъл, за да поправя покрива? Възможно ли е да изтрия имената на лекарите и лечителите от тефтера с телефоните, защото вече мога да се лекувам с мислене? Бих ли могла да помогна на децата си да се справят с тестовете по математика, като просто мисля за тях? Ако линейното време и триизмерното пространство в действителност не съществуват, бих ли могла да се върна вминалото и да изтрия всички онези моменти от живота ми, които ме карат да съжалявам? И възможно ли е моят слаб принос с мисъл да съкрати дори малко дългия списък със страдания на този свят?
Въздействието на тези доказателства беше объркващо. Трябва ли непрекъснато да внимаваме какво мислим? Въз можно ли е песимистичният мироглед да се превърне в сбъд нато предсказание? Дали отрицателните мисли, този несекващ вътрешен диалог на оценки и критики, оказват въздейс твие и извън нашите глави?
Има ли условия, при които нашите мисли ще окажат по-голямо въздействие? Може ли мисълта да действа в минало време? Трябва ли ние и целта на нашите стремления да бъ дем в нужното настроение? Ако всичко оказва влияние на всичко във всеки един миг, това не си ли противодейства и не се ли обезсилва всяко действително въздействие?
Какво се случва, когато група хора едновременно мисли едно и също нещо? Дали това ще предизвика по-голямо въз действие, отколкото възникналите у отделен човек мисли? Има ли някакъв количествен праг, който група единомишленици трябва да преминат, за да постигнат най-големия въз можен резултат? Зависимо ли е намерението от „дозата" -тоест от принципа колкото по-голяма е групата, толкова е по-голямо въздействието?
На силата на мисълта са посветени огромен брой книги, като се почне с „Мисли и забогатей" от Наполиън Хил, пър вия гуру в областта на самоосъществяването. „Намерение" стана последният лозунг на Новата епоха (нюейджа). Прак тикуващите алтернативна медицина заговориха за лечение на пациенти чрез използването на „намерение". Дори Джейн Фонда пише за отглеждането на деца с „намерение".
Започнах да се чудя какво искат да кажат с „намерение"? И как може човек да постигне резултат в изпращането на намерения? Голямата част от книгите са написани без под готовка: тук малко източна философия, там малко Дейл Карнеги - и почти без научни доказателства, че това нещо работи.
За да намеря отговор на всички тези въпроси, се обърнах отново към науката и започнах да преглеждам научната литература за лечение от разстояние или други форми на пси-хокинеза или на въздействие на съзнанието над материята. Избрах международно известни учени, които провеждаха опити с това как съзнанието може да въздейства на материя та. Науката, описана в „Полето", беше правена основно през 1970-те години, затова проучих по-скорошните открития в областта на квантовата физика за нови следи.
Също така се обърнах към хората, които са овладели на мерението и можеха да извършат изключителното: духовни лечители, будистки монаси, майстори на чигонг и шамани, за да разбера процеса на преобразуване, през който са пре минали, за да могат да използват мислите си и да постигнат значителен резултат. Открих безброй начини, по които на мерението се използва в действителния живот. Например в спорта или по време на терапия като биообратна връзка. Про учих и как първобитното население включва насочените мис ли в ежедневните си ритуали.
След това започнах да изравям доказателства за това, че множество съзнания, насочени към една и съща цел, усил ват въздействието, което може да постигне отделният човек. Доказателствата бяха примамливи и събирани най-вече от хора, свързани с Организацията за трансцедентална медитация . Те подсказваха, че група с еднакви мисли създава някакъв порядък в иначе произволното поле на нулева точка. В тази точка на моето пътуване асфалтът на пътя пред мен свърши. Доколкото можех да преценя, пред мен се простираше голо поле.
Една вечер моят съпруг Брайън, предприемач по природа в повечето случаи, подхвърли едно на пръв поглед логично предложение:
- Защо не проведеш сама няколко групови опита?
Аз не съм физик. Не съм учен. За последен път бяха пра-вила експерименти в химическата лаборатория, когато бях в десети клас.
Онова, което имах, беше ресурс, с който малцина учени разполагат: голяма общност от потенциални участници. Гру пови експерименти по намерение много трудно може да се проведат в обикновена лаборатория. Изследователят трябва да намери хиляди участници. Как ще ги намери? Къде ще ги побере? Как ще накара всички да мислят едно и също не що по едно и също време?
Читателите на една книга представляват идеалната са-моизбрала се група, която може би ще е склонна да вземе участие в проверката на една идея. А аз наистина разпола гам с голямата популация на моите читатели, с които си об щувам чрез е-новини и другата ми съпътстваща дейност в „Полето".
Първо обсъдих идеята за провеждането на мой собствен експеримент с бившия декан на Училището по инженерство при Принстънския университет Робърт Джан и неговата ко лежка психолога Бренда Дън - тя ръководи Принстънската лаборатория за инженерни изследвания на аномалии (ПЛИИА), с които се бях запознала по време на проучвания та за „Полето". Джан и Дън са прекарали тридесет години в грижливо трупане на някои от най-убедителните доказател ства как силата на насоченото намерение въздейства върху машини. Те се придържат строго към протокола за научни те изследвания, не търпят глупости и излишното губене на време. Робърт Джан е сред малцината мои познати, които говорят в съвършени завършени изречения. Бренда Дън е също такъв перфекционист както в експериментите, така и в езика. Ако Джан и Дън се съгласяха да участват, щях да съм сигурна, че в моя експеримент няма да има небрежно съставяни изследователски протоколи.
Освен това двамата имаха на разположение голям кръг учени. Все пак оглавяват Международната лаборатория за изследване на съзнанието, сред чиито членове са някои от най-известните изследователи, които провеждат проучвания на съзнанието. Освен това Дън ръководи и ПЕАРТрий - гру па млади учени, които също работят в областта на изследва нията на съзнанието.
Джан и Дън веднага бяха спечелени за идеята. Срещахме се няколко пъти и обсъждахме различни възможности. Най-накрая те излъчиха Фриц-Алберт Поп, заместник-директор на Международния институт по биофизика (МИБ) в Нойс, Германия, който трябваше да проведе първите експеримен ти по намерение. Познавах Фриц от времето на проучвания та за „Полето". Той е първият, който откри, че всички живи същества излъчват малък поток светлина. Като известен с откритията си германски учен, той щеше да се придържа строго към съответния изследователски протокол.
Други учени, като Гари Шварц от Центъра по биополе в Аризонския университет и психолога Роджър Нелсън от Све товния проект по съзнание, сами предложиха да участват.
Няма скрити спонсори за този проект. Сега и в бъдеще интернет страницата и всички наши опити ще бъдат финанси рани с парите от продажбата на тази книга и от дарения.
Често участващите в експериментални изследвания уче ни не могат да излязат извън кръга на своите открития, за да видят тяхното въздействие. Затова докато събирах вече съществуващите данни за намерението, се опитах да видя по-голямата картина и въздействието, за да синтезирам лични те си открития в една стройна теория. За да опиша с думи идеи, които обикновено се изразяват с математически урав нения, трябваше да използвам метафорични описания кол кото се може по-близо до истината. От време на време подпо магана от участващите учени, аз трябваше да прибягвам до хипотези. Важно е да.не се забравя, че заключенията, до ко ито стигаме в този книга, са плодовете на една гранична нау ка. Тези идеи са в развитие. Няма съмнение, че ще се появят нови доказателства, за да усилят и усъвършенстват напра вените първи заключения.
Проучването на работата на хора, които са на предната ли ния на научните открития, ми подейства много смиряващо. Зад стените на своите скромни лаборатории тези невъзпети мъже и жени се занимават с дейност, която не може да се определи другояче освен като героизъм. Те рискуват да из губят дарения, академични постове и цялата си кариера, ка то работят сами и на тъмно. Повечето от тях се борят за грантове, за да могат да продължат изследванията си.
Всеки научен напредък е донякъде еретичен, защото вся ко ново откритие отрича поне отчасти, ако не изцяло, преоб ладаващите гледни точки на деня. За да си истински изсле довател в областта на науката, за да следваш освободената от предразсъдъци следа на чистите научни изследвания, не трябва да те е страх да предлагаш немислимото и да дока жеш, че научните парадигми на приятели и колеги са погрешни. Скрит зад предпазливия език на експерименталните данни и математическите уравнения лежи един напълно нов свят, който след всеки грижливо проведен опит бавно доби ва форма пред очите ни.
Лин Мактагарт, юни 2006
„Експериментът с намерението" не е обикновена книга и вие не сте обикновени читатели. Това е книга без край, за щото аз искам вие да ми помогнете да я завърша. Вие не сте само публиката на книгата, но и участници в нея - или по точно главните действащи лица в едно свръхмодерно науч но изследване. Или казано с други думи, вие сте на път да станете участници в най-големия експеримент „съзнание над материята" в историята.
„Експериментът с намерението" е първата „жива" трииз мерна книга. В известен смисъл тя е прелюдия и „съдържа нието" й ще продължи да действа дълго след като сте проче-ли последната страница. В книгата вие ще откриете научни доказателства за силата на вашите собствени мисли, след ко ето ще сте способни да надскочите тази информация и да из пробвате други възможности с помощта на мощен продъл жаващ международен групов експеримент под ръководство то на едни от най-уважаваните учени в областта на изследва нето на съзнанието. С помощта на интернет страницата на „Експериментът с намерението" вие и останалите читатели на тази книга ще можете да участвате в експериментите от разстояние, чиито резултати ще бъдат публикувани на страницата. Всеки от вас ще се превърне в учен по време на провеждането на един от най-смелите експерименти със съзнанието, правен някога.
„Експериментът с намерението" почива на основите на не обичайната предпоставка, че мисълта въздейства на физи ческата действителност. Значителен брой изследвания с предмет природата на съзнанието се провеждат вече повече от 30 години в най-престижните научни институти по света. Те показват, че мислите могат да въздействат на всичко: от най-простите устройства до най-сложните живи същества1. Тези доказателства подсказват, че човешките мисли й намерения всъщност са „нещо" физическо, притежаващо удиви телната способност да промени нашия свят. Всяка мисъл, ко ято минава през ума ни, е действителна енергия със силата да променя. Мисълта не е само „нещо". Тя е „нещо, което влияе на други неща".
Този основна идея - че съзнанието въздейства на матери ята, лежи в центъра на едно непримиримо различие между мирогледа, предлаган от класическата физика, науката за големия видим свят, и квантовата физика - науката за цай-микроскопичните елементи на света. Това различие засяга самата същност на материята и пътищата, по които може да и се въздейства, за да се промени.
Цялата класическа физика и останалите науки са изве дени от законите на движението и земното притегляне, раз вити от Исак Нютон в неговите „Принципи", публикувани през 1687 г.2 Законите на Нютон описват една вселена, в ко ято всички обекти се движат в триизмерното пространство на геометрията и във времето според определени неизмен ни закони на движението. Материята се смята за ненару шима и самостоятелна със свои постоянни граници. Въз действието от всякакъв вид изисква нещо физическо да бъ де направено на нещо друго - сила или сблъсък. Да се пре дизвика някаква промяна по същество предполага нагря ване, изгаряне, замразяване, изпускане или нанасяне на бърз як ритник.
Нютоновите закони, или великите научни „правила на играта", както ги нарича известният физик Ричард Файнман8, и тяхната основна предпоставка, че нещата същест вуват независимо едно от друго, подкрепят нашия философ ски мироглед. Ние вярваме, че целият живот и шумната му дейност продължават около нас, независимо какво правим или мислим. Вечер с лекота заспиваме в леглата си, увере ни, че когато затворим очи, вселената няма да изчезне.
Обаче това спретнато разбиране за света като набор от изо лирани обекти с добро поведение понася удар в началото на двадесети век, когато пионерите на квантовата физика за почват да се вглеждат по-внимателно в същността на материята. Най-малките частици на вселената, онези нещица, от които е изграден големият действителен свят, съвсем не се държат според законите, които тези учени знаят.
Това извънзаконово поведение е побрано в набор идеи, ко ито придобиват известност като Копенхагското тълкуване (интерпретация), по името на мястото, където великият датски физик Нилс Бор и неговият блестящ колега германски ят физик Вернер Хайзенберг формулират възможното зна чение на изключителните си математически открития. Бор и Хайзенберг осъзнават, че атомите Не са малки слънчеви системи от топки за билярд, а нещо много по-объркано: един малък облак от вероятност. Всяка субатомна частица не е не що солидно и устойчиво, а съществува просто като потенци ал на всяко от своите бъдещи състояния или онова, което е известно на физиците като „суперпозиция", т.е. сумата от всички възможности, сякаш някой гледа себе си отразен в цяла пълна с огледала стая.
Едно от техните заключения се отнася до идеята за „неопределеността". С други думи, човек никога не може да знае всичко, което трябва да се знае за една субатомна частица. Не можеш да разбереш едновременно точно къде отива или с каква скорост. Бор и Хайзенберг говорят за квантовата час тица едновременно като за частица, тоест нещо определено, и като за вълнова функция - голям маркиран регион от прос транство и време, в който частицата може да се намира къ дето и да е. Сходно е с описанието на човек като обемащ ця лата улица, на която живее.
Изводите на двамата учени говорят, че най-елементарна та физическа материя не е твърда и устойчива и дори всъщ ност още не е каквото и да било. Субатомната действител ност не отразява устойчивото и надеждно състояние, което ни описва класическата наука, а мимолетна вероятност от наглед безброй възможности. Най-малките частици на при родата са толкова капризни, че първите квантови физици трябва да се задоволяват с грубо символично и приблизител но изразяване на истината - една математическа амплитуда от всички възможности.
На квантово равнище действителността прилича на невтвърдено желе.
Квантовите теории, развити от Бор, Хайзенберг и множес тво други учени, разтърсват основите на Нютоновото разби ране за материята като нещо дискретно и самостоятелно. Те предполагат, че материята в своята най-същностна основа не може да бъде разделяна на независимо съществуващи еди ници и дори не може да бъде напълно описана. Нещата ня мат значение поотделно, а само в мрежа от динамични взаи моотношения.
Пионерите на квантовата физика също така откриват учудващата способност на квантовите частици да въздейст ват една на друга въпреки липсата на всички онези неща, който физиците смятат за отговорни за въздействието, като размяната на сила, случваща се с определена скорост. Щом влязат в контакт, частиците запазват странна връзка отда лече една с друга. Излиза, че електронът, който се държи по един начин на субатомно равнище, някак си се превъплъщава в класическо, което ще рече Нютоново поведение, щом осъзнае, че е част от едно по-голямо цяло.
На субатомно равнище непрекъснато се осъществяват про мени. Тези малки пакети вибрираща енергия непрекъснато си я разменят като пасове в баскетбола. Едно непрестанно насам-натам, което ражда един невъобразимо голям основен енергиен слой във вселената4.
Изглежда, субатомната материя непрекъснато обменя ин формация. Вселената не. е склад на статични обекти, а един единен организъм от взаимно свързани енергийни полета в непрекъснато развитие. На своето безкрайно Малко равни ще нашият свят прилича на голяма мрежа от квантова ин формация, като всичките участващи елементи непрекъсна то разговарят помежду си.
Единственото, което променя безкрайните възможности в нещо относително вероятно, е наличието на наблюдател. Щом ученият реши да изследва по-внимателно субатомната частица чрез измерване, тя, която съществува като чиста въз можност, ще се превърне в определено състяние.
Въздействията на тези изследвания са очевидни: живото съзнание е онова, което превръща възможността за нещо в реалност. В мига, когато погледнем електрон или го изме рим, ние сякаш определяме неговото окончателно състояние.
Някои от светилата в квантовата физика твърдят, че вселе ната е демократична и кани за участие - едно съвместно уси лие между наблюдаван и наблюдател5.
В голямата си част учените престанаха да се занимават с тревожните въпроси, задавани от квантовата физика и оста вени без отговор от пионерите в тази област. Квантовата тео рия работи математически. Тя предлага много успешна ре цепта за работа със субатомния свят. Тя подпомогна напра вата на атомни бомби и лазери и разбирането на природата на слънчевата радиация. Днешните физици са забравили за ефекта на наблюдателя. Те се задоволяват със своите елеган тни уравнения и чакат формулирането на обединената тео рия на всичко или откритието на още няколко измерения из вън онези, които възприема обикновеният човек. Те се на дяват, че така по някакъв начин всички тези противоречиви открития ще се обединят в една централизирана теория.
Преди тридесет години, докато огромната част от научна та общност върви по отъпканите пътеки, неколцина учени пионери, работещи в престижни университети из целия свят, правят пауза, за да обмислят метафизичните влияния на Копенхагската интерпретация и ефекта на наблюдателя6. Ако материята е променлива и съзнанието я превръща в нещо ус тойчиво, изглежда вероятно съзнанието също така да може да тласка нещата в определена посока.
Тяхното изследване се синтезира в един прост въпрос: ако актът на вниманието въздейства на физическата материя, какво е въздействието на намерението или умишления опит да направиш промяна? В нашия акт на участие като наблю датели в квантовия свят ние можем, да бъдем Не само твор ци, но и да оказваме въздействие7.
Те започват да измислят и провеждат опити с онова, на което лепват тромавото наименование „пряко мисловно въз действие отдалече" или „психокинеза" и още по-кратко „на мерение" или „преднамереност". Едно учебникарско опреде ление за намерение го характеризира като „преднамерен план за извършване на действия, които ще доведат до желан резултат" 8, за разлика от желанието, което означава просто съсредоточаване върху резултата, без умишлен план как да бъде постигнат. Едно намерение се насочва към действията на постъпващия умишлено. То изисква известни разсъжде ния и ангажимент да извърши замисленото действие. Мери лия Шлиц, вицепрезидент по изследванията и обучението в Института по интелектуални науки и една от учените, учас тващи в най-ранните изследвания на въздействието отдале че, определя намерението като „проекция на ясна предна мерена и ефикасна представа върху някакъв обект или ре зултат"9. Тези учени смятат, че за да се въздейства на мате рията, мисълта трябва да бъде силно мотивирана и целена сочена.
В поредица забележителни експерименти тези учени пре доставиха доказателства, че мисленето на уверени насочени мисли може да въздейства на собственото тяло, неодушеве ни предмети и буквално всякакви живи същества, като се почне от едноклетъчните организми и се стигне до човешки те създания. Две от основните фигури в тази малка група са бившият декан по инженерство в Лабораторията за инженер но изследване на аномалии при Принстънския университет Робърт Джан и неговата колежка Бренда Дън. Двамата за едно съставиха сложен протокол за научни изследвания, ос нован на действителната наука. В продължение на повече от 25 години Джан и Дън ръководят експеримента, който се пре върна в голямо международно усилие да се даде количест вен израз на онова, което се нарича „микропсихокинеза". Или въздействието на съзнанието върху генераторите на слу чайни събития (ГСС), които играят ролята на електронния еквивалент от двадесет и първото столетие на подхвърляне то на монета.
Продукцията на тези машини (компютъризирания екви валент на ези и тура) се контролира от случайно променящи се честоти на положителни и отрицателни трептения. Тъй като тяхната работа е напълно произволна, те произвеждат „ези" и „тура" по около 50 процента от времето в съответст вие със законите на вероятностите. Най-често използваната конфигурация на експериментите с ГСС е компютърен ек ран, случайно сменящ две привлекателни изображения, да речем, на каубои и индианци. Участниците в проучванията се настаняват пред тях със задачата да се опитат да въздействат на машината да покаже повече пъти едното изображе ние, например повече каубои, а след това да съсредоточат уси лията си за показване на повече изображения с индианци. И накрая - да се опитат да не въздействат на машината по ни какъв начин.
Чрез повече от два и половина милиона опита Джан и Дън решително доказват, че човешкото намерение може да въз действа на електронните устройства в определена насока10. Техните резултати са независимо потвърдени от 68 изследо ватели11.
Докато ГСС са насочени към изследването на въздействи ето на съзнанието върху неодушевени предмети и процеси, много други учени експериментират с влиянието на намере нието върху живи същества. Различни учени показват, че човешкото намерение може да въздейства върху голямо раз нообразие от живи системи: бактерии, дрожди, водорасли, въшки, пилета, мишки, пустинни плъхове, домашни плъ хове, котки и кучета12. Известен брой от тези опити са правени с хора. Става ясно, че намерението засяга множество био логически процеси у приемателя, включително обикновени моторни движения, както и тези в сърцето, очите, мозъка и дихателната система.
Животните също доказват способността си да изпратят ре зултатно намерение. В едно находчиво проучване на Рьоне Пео от фондацията „Одие" в Нант, Франция, робот „мама кокошка", конструиран от подвижен генератор на случайни съ бития, е „внушен" на група пиленца скоро след издишване то им. Роботът е поставен извън клетката на пиленцата, къ дето се движи свободно, като пътят му се проследява и за писва. Накрая става ясно, че роботът се движи повече към пиленцата, отколкото би правил нормално13. Предполагае мото намерение на пиленцата, тяхното желание да са по-близо до квачката, изглежда, влияе на робота и го привлича към клетката. В подобно изследване, при което върху ГСС е мон тирана ярка светлина, малки зайчета успяват да го държат настрана, защото за тях светлината е неприятна.
Най-голям брой убедителни изследвания са проведени от Уилям Брод, психолог и директор по изследванията във Фон дацията за науки за съзнанието в Сан Антонио, Тексас, а по-късно Института за трансличностна психология. Брод и не говите колеги показват, че човешките мисли могат да въз действат върху1 посоката, в която плува рибата, движенията на други животни като пустинни плъхове и разрушаването на клетки в лабораторни условия14.
Брод също така провежда едни от най-ранните изследва ния на въздействието на мисълта върху човешки същества. В една поредица изследвания той показва, че човек може да въздейства на автономната нервна система (с други думи на механизма „бий или бягай") на друг индивид15. Електродермалната активност (ЕДА) е мярка за кожно съпротивление и показател за Индивидуалното състояние на стрес. Промя ната в ЕДА се проявява, когато човек е под напрежение или по някаква причина се чувства неудобно16* Ключовото изс ледване на Брод за проверка на въздействието върху ЕДА ка то резултат от вторачен поглед се явява най-простото средст во за представяне на въздействието на влиянието отдалече върху друго човешко същество17.
Вероятно най-често проучваната област за въздействие от далече е лечението отдалече. Проведени са около 150 изслед вания с различна научна точност18. Едно от най-добре проведените е на покойната д-р Елизабет Тарг. По време на пика в
епидемията от СПИН през 1980-те години тя провежда две интересни и със строг протокол изследвания, по време на ко ито се вижда как 40 лечители, разпръснати из цяла Америка, подобряват здравето на смъртно болни от СПИН пациен ти, макар лечителите никога да не са ги срещали или да са имали някаква друга връзка е тях19.
Дори някои от най-примитивните експерименти в област та на влиянието на съзнанието върху материята показват смайващи резултати. Един от първите такива опити е да се повлияе върху хвърлянето на зарче. До днес повече от 73 из следвания са проучвали опитите на 2500 души да въздейст ват върху повече от два и половина милиона хвърляния на зар с "изключителен успех. Когато анализират всички изс ледвания съвместно, след като са отстранени пропуските в качеството и избирателното докладване, вероятността да се падне случайно число е 1076 (единица, следвана от 76 нули) наедно20.
Има и някои предизвикателни материали, свързани с огъване на лъжици, като този вечен номер беше популяризиран от известния екстрасенс Ури Гелер. Джон Хейстид, профе сор в Бъркбек Колидж при Лондонския университет, е про верил това чрез умел експеримент с участието на деца. Хейс тид провесва секретни ключове от тавана и разполага децата от един до три метра от техния целеви ключ, така че да ня мат физически контакт. Към всеки ключ е прикачен детек тор на опън, който открива и регистрира върху хартиена лен та всяка промяна в ключа. Хейстид помолил децата да се опи тат да огънат провесения метал. По време на опитите той наб людава ключовете не само да се полюшват и понякога да се напукват, но и резки и големи криви от волтови импулси до 10 волта - границата на детектора. Още по-убедително доказателство се получило, когато децата били помолени да изп ратят намеренията си към няколко закачени встрани клю ча. Индивидуалните детектори на опън записвали едновре менни сигнали, сякаш върху ключовете се въздейства в син хрон21.
Най-интересното е, че в по-голямата част от изследвания та на психокинезата всякакви разновидности на мисловно въздействие произвеждат подлежащи на измерване резул тати, независимо колко голямо е разстоянието между пре давателя и обекта или по кое време е генерирано намерение то. Според доказателствата от опитите силата на мисълта пре одолява времето и пространството.
Когато завършват работата си, тези ревизионисти разкъс ват книгата с правила и я разпръскват по четирите посоки на света. По някакъв начин съзнанието се очертава като не разделно свързано с материята и наистина е способно да я променя. На физическата материя може да се въздейства и тя дори може да се променя необратимо не само чрез сила, а и чрез простото действие формулиране на мисъл.
Въпреки всичко доказателствата на тези учени пионери оставят без отговор три фундаментални въпроса. Чрез как ви физически механизми мислите въздействат на действи телността? По времето, когато пиша книгата, няколко мно го рекламирани проучвания на масови молитви не показа ха никакъв резултат. Дали някои условия и подготвителни етапи на съзнанието съдействат повече за успеха от други? С каква сила разполага една мисъл за добро или за лошо? Каква част от нашия живот може наистина да промени да дена мисъл?
Повечето първоначални открития в областта на съзнани ето са направени преди над 30 години. По-скорошните отк рития в пионерските изследвания в квантовата физика и в лабораториите из цял свят предлагат отговори на някои от поставените тогава въпроси. Те предоставят доказателства, че нашият свят е много ковък и отворен за постоянни неу ловими влияния. Съвременните изследвания доказват, че живите същества постоянно излъчват и приемат измерима енергия. Новите модели на съзнанието го рисуват като обект, способен да преминава физически граници от всяка къв вид.
Изглежда, намерението е нещо подобно на камертон, кой то кара камертоните на други неща да трептят на съща та честота.
Последните изследвания за въздействието на съзнани ето върху материята подсказват, че намерението оказва различни влияния в зависимост от състоянието на прила гащия го и времето и мястото, откъдето то произлиза. На мерението вече е използвано на много места за лекуване на заболявания, промяна на психически процеси и оказ ване на влияние върху събития. Това не е специален та лант, а заучено умение, преподавано с готовност. Ние вече наистина използваме намерението в различни области от нашия живот.
.Проведените изследвания също така подсказват, че си лата на намерението се умножава многократно в зависи мост от това колко хора мислят за едно и също нещо ед новременно22.
„Експериментът с намерението" се състои от три аспекта. Основната част на книгата (главите от 1 до 12) се опитва да синтезира всички експериментални доказателства за наме рението в една цялостна теория за това как работи то, как може да го използвате във вашия живот и какви условия оп тимизират неговото въздействие.
Втората част на книгата (13 глава) е упътване как да из ползвате с успех намерението във вашия собствен живот. По-редица упражнения и препоръки ще ви помогнат как по най-добрия начин да постигнете успех. Освен това тази част е съ щевременно и упражнение по модерна наука. Аз не съм спе циалист по човешки потенциал, така че това не е наръчник за самопомощ, а откривателско пътешествие както за мен, така и за вас. Аз просто екстраполирах тази програма от на учните доказателства, описващи онези обстоятелства, кои то създават най-подходящи условия при провежданите в ла боратории психокинетични опити.
Ние знаем със сигурност, че тези техники са осигурили успех в контролирани лабораторни условия, обаче аз не мо га да гарантирам, че ще проработят във вашия живот. Ако ги използвате, вие фактически ще се включите в един про дължаващ индивидуален експеримент.
Последната част на книгата (14 и 15 глава) съдържа по редица индивидуални и групови експерименти. В Четири надесета глава се описват някои неформални опити за из ползването на намерението във вашия живот, които тряб ва да проведете самостоятелно. Предназначението на тези миниексперименти е да играят ролята на научни изслед вания. Ще имате възможността да качите вашите резул тати на нашата интернет страница и да ги споделите с дру гите читатели.
Освен индивидуалните експерименти съм създала и поре дица големи групови опити, които да се проведат от читате лите на тази книга (15 глава). Нашият висококвалифициран научен екип „Експериментът с намерението" периодично ще провежда мащабни опити, за да определи дали насоченото намерение на читателите оказва някакво въздействие върху 'Поддаващи се на измерване цели.
Всичко, което трябва да направите, е да прочетете кни гата, да вникнете в съдържанието й, да влезете в интернет страницата и като следва те указанията и упражненията в края на тази книга, да из пратите някои високо точни мисли в часа и по начина, опи сани.на сайта. Първото подобно проучване ще бъде прове дено от германския физик Фриц-Алберт Поп, вицепрезидент на Международния институт по биофизика в Нойс, Гер мания , и неговия седемчленен екип и от д-р Гари Шварц и неговите колеги в Аризонския уни верситет в Тусон.
Специалистите по интернет страници работиха в тясно сътрудничество с нашия научен екип, за да създадат такива протоколи за включване, които да ни помогнат да иденти фицираме характерните черти на една група и кои страни на мислите на членовете й довеждат до най-добрите резултати. За всеки опит с намерение ще бъде избирана цел, например определено живо същество или популация, при които може да се измерят промените, предизвикани от групово намере ние. Ние започнахме с водорасли, едно от най-низшите съз дания (вж. 12 глава), и с всеки следващ експеримент ще пре минаваме към все по-сложни живи цели.
Нашите планове са много амбициозни: искаме да се справим с някои социални заболявания. Възможна цел са пациенти с рани. Знае се и е прието, че раните заздравя ват със специфична и измерима бързина и по точен модел23. Всяко отклонение от нормата може да се измери и да про личи, че то е резултат от експеримента. В този случай на шата цел ще бъде да определим дали насоченото групово намерение може да накара раните да заздравяват по-бър зо от обикновено.
Естествено, вие не сте задължени да участвате в нашите експерименти. Ако не желаете да се включите, може да про четете за опитите с намерение на другите и да използвате та зи информация, за да се научите как да използвате намере нието в своя собствен живот.
Моля да не участвате в опитите само между другото. За да бъде проведен както трябва експериментът, преди това тряб ва да прочетете книгата и напълно да сте разбрали съдържанието. Експерименталните доказателства сочат, че най-ре зултатните участници предварително са тренирали съзнани ето си, точно както състезателите упражняват мускулите си, за да увеличат възможностите си за успех.
За да отклони непросветено участие, интернет страница та на „Експериментът с намерението" съдържа сложна па рола, която се състои от някои думи и идеи от книгата (те ще се променят леко на всеки няколко месеца). За да станете част от експеримента, ще трябва да влизате с паролата, а за това се налага да прочетете книгата и да я разберете.
Сайтът има работещ ча совник, сверен по Източното стандартно време на САЩ и Средното гринуичко време). В определен момент и дата, по сочена на страницата, ще бъдете помолени да изпратите ед но внимателно формулирано в зависимост от целта подроб но намерение.
Резултатите от проведените опити ще бъдат анализирани, данните ще бъдат обработени от нашия научен екип и прове рени от независим статистик, след което ще бъдат публику вани на сайта и в последващи тиражи на тази книга. По та къв начин интернет страницата ще се превърне в живо про дължение на книгата, която сега държите в ръце. Вие прос то трябва да проверявате от време на време в интернет стра ницата за обявените дати на всеки опит.
Стотици добре разработени проучвания на групово наме рение и лечение отдалече са показали значими резултати. Въпреки това може да се окаже, че в началото или изобщо нашите опити няма да постигнат годни за показване и из мерване резултати. Като учени с име и обективни изследова тели ние сме задължени да докладваме данните, с които раз полагаме. Както винаги се получава в науката, неуспехът учи и ни помага да уточним конструкцията на опита и предположенията, на които се основава той.
Докато четете тази книга, не бива да забравяте, че тя е про дукт на новаторски научни изследвания, а науката е един неспирен процес на самоусъвършенстване. Предположени ята, които в началото се възприемат като факти, по-късно се налага да бъдат отхвърляни. Много, дори по-скоро повечето от заключенията, направени в книгата, ще подлежат на уточ няване или промени.
С прочитането на тази книга и участието в опитите вие мо же да дадете своя принос за развитието на световното позна ние и може би по-нататък за промяната на парадигмата в нашето съзнание за това как работи светът. Може би силата на масовото намерение ще се окаже онзи инструмент, който да пренасочи хода на нещата към ремонт и обновяване на нашата планета. Когато вашият самотен глас, който е една ед ва доловима нотка, се обедини с гласовете на стотици хиля ди други хора, ще зазвучи могъща симфония.
Моята лична причина да напиша „Експериментът с наме рението" е да покажа изключителната природа и сила на съз нанието. Може да се окаже истина, че една-едничка насоче на колективна мисъл е онова, което ни е нужно, за да проме ним света.
Въведение
„Експериментът с намерението" не е обикновена книга и вие не сте обикновени читатели. Това е книга без край, за щото аз искам вие да ми помогнете да я завърша. Вие не сте само публиката на книгата, но и участници в нея - или по точно главните действащи лица в едно свръхмодерно науч но изследване. Или казано с други думи, вие сте на път да станете участници в най-големия експеримент „съзнание над материята" в историята.
„Експериментът с намерението" е първата „жива" трииз мерна книга. В известен смисъл тя е прелюдия и „съдържа нието" й ще продължи да действа дълго след като сте проче-ли последната страница. В книгата вие ще откриете научни доказателства за силата на вашите собствени мисли, след ко ето ще сте способни да надскочите тази информация и да из пробвате други възможности с помощта на мощен продъл жаващ международен групов експеримент под ръководство то на едни от най-уважаваните учени в областта на изследва нето на съзнанието. С помощта на интернет страницата на „Експериментът с намерението" вие и останалите читатели на тази книга ще можете да участвате в експериментите от разстояние, чиито резултати ще бъдат публикувани на страницата. Всеки от вас ще се превърне в учен по време на провеждането на един от най-смелите експерименти със съзнанието, правен някога.
„Експериментът с намерението" почива на основите на не обичайната предпоставка, че мисълта въздейства на физи ческата действителност. Значителен брой изследвания с предмет природата на съзнанието се провеждат вече повече от 30 години в най-престижните научни институти по света. Те показват, че мислите могат да въздействат на всичко: от най-простите устройства до най-сложните живи същества1. Тези доказателства подсказват, че човешките мисли й намерения всъщност са „нещо" физическо, притежаващо удиви телната способност да промени нашия свят. Всяка мисъл, ко ято минава през ума ни, е действителна енергия със силата да променя. Мисълта не е само „нещо". Тя е „нещо, което влияе на други неща".
Този основна идея - че съзнанието въздейства на матери ята, лежи в центъра на едно непримиримо различие между мирогледа, предлаган от класическата физика, науката за големия видим свят, и квантовата физика - науката за цай-микроскопичните елементи на света. Това различие засяга самата същност на материята и пътищата, по които може да и се въздейства, за да се промени.
Цялата класическа физика и останалите науки са изве дени от законите на движението и земното притегляне, раз вити от Исак Нютон в неговите „Принципи", публикувани през 1687 г.2 Законите на Нютон описват една вселена, в ко ято всички обекти се движат в триизмерното пространство на геометрията и във времето според определени неизмен ни закони на движението. Материята се смята за ненару шима и самостоятелна със свои постоянни граници. Въз действието от всякакъв вид изисква нещо физическо да бъ де направено на нещо друго - сила или сблъсък. Да се пре дизвика някаква промяна по същество предполага нагря ване, изгаряне, замразяване, изпускане или нанасяне на бърз як ритник.
Нютоновите закони, или великите научни „правила на играта", както ги нарича известният физик Ричард Файнман8, и тяхната основна предпоставка, че нещата същест вуват независимо едно от друго, подкрепят нашия философ ски мироглед. Ние вярваме, че целият живот и шумната му дейност продължават около нас, независимо какво правим или мислим. Вечер с лекота заспиваме в леглата си, увере ни, че когато затворим очи, вселената няма да изчезне.
Обаче това спретнато разбиране за света като набор от изо лирани обекти с добро поведение понася удар в началото на двадесети век, когато пионерите на квантовата физика за почват да се вглеждат по-внимателно в същността на материята. Най-малките частици на вселената, онези нещица, от които е изграден големият действителен свят, съвсем не се държат според законите, които тези учени знаят.
Това извънзаконово поведение е побрано в набор идеи, ко ито придобиват известност като Копенхагското тълкуване (интерпретация), по името на мястото, където великият датски физик Нилс Бор и неговият блестящ колега германски ят физик Вернер Хайзенберг формулират възможното зна чение на изключителните си математически открития. Бор и Хайзенберг осъзнават, че атомите Не са малки слънчеви системи от топки за билярд, а нещо много по-объркано: един малък облак от вероятност. Всяка субатомна частица не е не що солидно и устойчиво, а съществува просто като потенци ал на всяко от своите бъдещи състояния или онова, което е известно на физиците като „суперпозиция", т.е. сумата от всички възможности, сякаш някой гледа себе си отразен в цяла пълна с огледала стая.
Едно от техните заключения се отнася до идеята за „неопределеността". С други думи, човек никога не може да знае всичко, което трябва да се знае за една субатомна частица. Не можеш да разбереш едновременно точно къде отива или с каква скорост. Бор и Хайзенберг говорят за квантовата час тица едновременно като за частица, тоест нещо определено, и като за вълнова функция - голям маркиран регион от прос транство и време, в който частицата може да се намира къ дето и да е. Сходно е с описанието на човек като обемащ ця лата улица, на която живее.
Изводите на двамата учени говорят, че най-елементарна та физическа материя не е твърда и устойчива и дори всъщ ност още не е каквото и да било. Субатомната действител ност не отразява устойчивото и надеждно състояние, което ни описва класическата наука, а мимолетна вероятност от наглед безброй възможности. Най-малките частици на при родата са толкова капризни, че първите квантови физици трябва да се задоволяват с грубо символично и приблизител но изразяване на истината - една математическа амплитуда от всички възможности.
На квантово равнище действителността прилича на невтвърдено желе.
Квантовите теории, развити от Бор, Хайзенберг и множес тво други учени, разтърсват основите на Нютоновото разби ране за материята като нещо дискретно и самостоятелно. Те предполагат, че материята в своята най-същностна основа не може да бъде разделяна на независимо съществуващи еди ници и дори не може да бъде напълно описана. Нещата ня мат значение поотделно, а само в мрежа от динамични взаи моотношения.
Пионерите на квантовата физика също така откриват учудващата способност на квантовите частици да въздейст ват една на друга въпреки липсата на всички онези неща, който физиците смятат за отговорни за въздействието, като размяната на сила, случваща се с определена скорост. Щом влязат в контакт, частиците запазват странна връзка отда лече една с друга. Излиза, че електронът, който се държи по един начин на субатомно равнище, някак си се превъплъщава в класическо, което ще рече Нютоново поведение, щом осъзнае, че е част от едно по-голямо цяло.
На субатомно равнище непрекъснато се осъществяват про мени. Тези малки пакети вибрираща енергия непрекъснато си я разменят като пасове в баскетбола. Едно непрестанно насам-натам, което ражда един невъобразимо голям основен енергиен слой във вселената4.
Изглежда, субатомната материя непрекъснато обменя ин формация. Вселената не. е склад на статични обекти, а един единен организъм от взаимно свързани енергийни полета в непрекъснато развитие. На своето безкрайно Малко равни ще нашият свят прилича на голяма мрежа от квантова ин формация, като всичките участващи елементи непрекъсна то разговарят помежду си.
Единственото, което променя безкрайните възможности в нещо относително вероятно, е наличието на наблюдател. Щом ученият реши да изследва по-внимателно субатомната частица чрез измерване, тя, която съществува като чиста въз можност, ще се превърне в определено състяние.
Въздействията на тези изследвания са очевидни: живото съзнание е онова, което превръща възможността за нещо в реалност. В мига, когато погледнем електрон или го изме рим, ние сякаш определяме неговото окончателно състояние.
Някои от светилата в квантовата физика твърдят, че вселе ната е демократична и кани за участие - едно съвместно уси лие между наблюдаван и наблюдател5.
В голямата си част учените престанаха да се занимават с тревожните въпроси, задавани от квантовата физика и оста вени без отговор от пионерите в тази област. Квантовата тео рия работи математически. Тя предлага много успешна ре цепта за работа със субатомния свят. Тя подпомогна напра вата на атомни бомби и лазери и разбирането на природата на слънчевата радиация. Днешните физици са забравили за ефекта на наблюдателя. Те се задоволяват със своите елеган тни уравнения и чакат формулирането на обединената тео рия на всичко или откритието на още няколко измерения из вън онези, които възприема обикновеният човек. Те се на дяват, че така по някакъв начин всички тези противоречиви открития ще се обединят в една централизирана теория.
Преди тридесет години, докато огромната част от научна та общност върви по отъпканите пътеки, неколцина учени пионери, работещи в престижни университети из целия свят, правят пауза, за да обмислят метафизичните влияния на Копенхагската интерпретация и ефекта на наблюдателя6. Ако материята е променлива и съзнанието я превръща в нещо ус тойчиво, изглежда вероятно съзнанието също така да може да тласка нещата в определена посока.
Тяхното изследване се синтезира в един прост въпрос: ако актът на вниманието въздейства на физическата материя, какво е въздействието на намерението или умишления опит да направиш промяна? В нашия акт на участие като наблю датели в квантовия свят ние можем, да бъдем Не само твор ци, но и да оказваме въздействие7.
Те започват да измислят и провеждат опити с онова, на което лепват тромавото наименование „пряко мисловно въз действие отдалече" или „психокинеза" и още по-кратко „на мерение" или „преднамереност". Едно учебникарско опреде ление за намерение го характеризира като „преднамерен план за извършване на действия, които ще доведат до желан резултат" 8, за разлика от желанието, което означава просто съсредоточаване върху резултата, без умишлен план как да бъде постигнат. Едно намерение се насочва към действията на постъпващия умишлено. То изисква известни разсъжде ния и ангажимент да извърши замисленото действие. Мери лия Шлиц, вицепрезидент по изследванията и обучението в Института по интелектуални науки и една от учените, учас тващи в най-ранните изследвания на въздействието отдале че, определя намерението като „проекция на ясна предна мерена и ефикасна представа върху някакъв обект или ре зултат"9. Тези учени смятат, че за да се въздейства на мате рията, мисълта трябва да бъде силно мотивирана и целена сочена.
В поредица забележителни експерименти тези учени пре доставиха доказателства, че мисленето на уверени насочени мисли може да въздейства на собственото тяло, неодушеве ни предмети и буквално всякакви живи същества, като се почне от едноклетъчните организми и се стигне до човешки те създания. Две от основните фигури в тази малка група са бившият декан по инженерство в Лабораторията за инженер но изследване на аномалии при Принстънския университет Робърт Джан и неговата колежка Бренда Дън. Двамата за едно съставиха сложен протокол за научни изследвания, ос нован на действителната наука. В продължение на повече от 25 години Джан и Дън ръководят експеримента, който се пре върна в голямо международно усилие да се даде количест вен израз на онова, което се нарича „микропсихокинеза". Или въздействието на съзнанието върху генераторите на слу чайни събития (ГСС), които играят ролята на електронния еквивалент от двадесет и първото столетие на подхвърляне то на монета.
Продукцията на тези машини (компютъризирания екви валент на ези и тура) се контролира от случайно променящи се честоти на положителни и отрицателни трептения. Тъй като тяхната работа е напълно произволна, те произвеждат „ези" и „тура" по около 50 процента от времето в съответст вие със законите на вероятностите. Най-често използваната конфигурация на експериментите с ГСС е компютърен ек ран, случайно сменящ две привлекателни изображения, да речем, на каубои и индианци. Участниците в проучванията се настаняват пред тях със задачата да се опитат да въздействат на машината да покаже повече пъти едното изображе ние, например повече каубои, а след това да съсредоточат уси лията си за показване на повече изображения с индианци. И накрая - да се опитат да не въздействат на машината по ни какъв начин.
Чрез повече от два и половина милиона опита Джан и Дън решително доказват, че човешкото намерение може да въз действа на електронните устройства в определена насока10. Техните резултати са независимо потвърдени от 68 изследо ватели11.
Докато ГСС са насочени към изследването на въздействи ето на съзнанието върху неодушевени предмети и процеси, много други учени експериментират с влиянието на намере нието върху живи същества. Различни учени показват, че човешкото намерение може да въздейства върху голямо раз нообразие от живи системи: бактерии, дрожди, водорасли, въшки, пилета, мишки, пустинни плъхове, домашни плъ хове, котки и кучета12. Известен брой от тези опити са правени с хора. Става ясно, че намерението засяга множество био логически процеси у приемателя, включително обикновени моторни движения, както и тези в сърцето, очите, мозъка и дихателната система.
Животните също доказват способността си да изпратят ре зултатно намерение. В едно находчиво проучване на Рьоне Пео от фондацията „Одие" в Нант, Франция, робот „мама кокошка", конструиран от подвижен генератор на случайни съ бития, е „внушен" на група пиленца скоро след издишване то им. Роботът е поставен извън клетката на пиленцата, къ дето се движи свободно, като пътят му се проследява и за писва. Накрая става ясно, че роботът се движи повече към пиленцата, отколкото би правил нормално13. Предполагае мото намерение на пиленцата, тяхното желание да са по-близо до квачката, изглежда, влияе на робота и го привлича към клетката. В подобно изследване, при което върху ГСС е мон тирана ярка светлина, малки зайчета успяват да го държат настрана, защото за тях светлината е неприятна.
Най-голям брой убедителни изследвания са проведени от Уилям Брод, психолог и директор по изследванията във Фон дацията за науки за съзнанието в Сан Антонио, Тексас, а по-късно Института за трансличностна психология. Брод и не говите колеги показват, че човешките мисли могат да въз действат върху1 посоката, в която плува рибата, движенията на други животни като пустинни плъхове и разрушаването на клетки в лабораторни условия14.
Брод също така провежда едни от най-ранните изследва ния на въздействието на мисълта върху човешки същества. В една поредица изследвания той показва, че човек може да въздейства на автономната нервна система (с други думи на механизма „бий или бягай") на друг индивид15. Електродермалната активност (ЕДА) е мярка за кожно съпротивление и показател за Индивидуалното състояние на стрес. Промя ната в ЕДА се проявява, когато човек е под напрежение или по някаква причина се чувства неудобно16* Ключовото изс ледване на Брод за проверка на въздействието върху ЕДА ка то резултат от вторачен поглед се явява най-простото средст во за представяне на въздействието на влиянието отдалече върху друго човешко същество17.
Вероятно най-често проучваната област за въздействие от далече е лечението отдалече. Проведени са около 150 изслед вания с различна научна точност18. Едно от най-добре проведените е на покойната д-р Елизабет Тарг. По време на пика в
епидемията от СПИН през 1980-те години тя провежда две интересни и със строг протокол изследвания, по време на ко ито се вижда как 40 лечители, разпръснати из цяла Америка, подобряват здравето на смъртно болни от СПИН пациен ти, макар лечителите никога да не са ги срещали или да са имали някаква друга връзка е тях19.
Дори някои от най-примитивните експерименти в област та на влиянието на съзнанието върху материята показват смайващи резултати. Един от първите такива опити е да се повлияе върху хвърлянето на зарче. До днес повече от 73 из следвания са проучвали опитите на 2500 души да въздейст ват върху повече от два и половина милиона хвърляния на зар с "изключителен успех. Когато анализират всички изс ледвания съвместно, след като са отстранени пропуските в качеството и избирателното докладване, вероятността да се падне случайно число е 1076 (единица, следвана от 76 нули) наедно20.
Има и някои предизвикателни материали, свързани с огъване на лъжици, като този вечен номер беше популяризиран от известния екстрасенс Ури Гелер. Джон Хейстид, профе сор в Бъркбек Колидж при Лондонския университет, е про верил това чрез умел експеримент с участието на деца. Хейс тид провесва секретни ключове от тавана и разполага децата от един до три метра от техния целеви ключ, така че да ня мат физически контакт. Към всеки ключ е прикачен детек тор на опън, който открива и регистрира върху хартиена лен та всяка промяна в ключа. Хейстид помолил децата да се опи тат да огънат провесения метал. По време на опитите той наб людава ключовете не само да се полюшват и понякога да се напукват, но и резки и големи криви от волтови импулси до 10 волта - границата на детектора. Още по-убедително доказателство се получило, когато децата били помолени да изп ратят намеренията си към няколко закачени встрани клю ча. Индивидуалните детектори на опън записвали едновре менни сигнали, сякаш върху ключовете се въздейства в син хрон21.
Най-интересното е, че в по-голямата част от изследвания та на психокинезата всякакви разновидности на мисловно въздействие произвеждат подлежащи на измерване резул тати, независимо колко голямо е разстоянието между пре давателя и обекта или по кое време е генерирано намерение то. Според доказателствата от опитите силата на мисълта пре одолява времето и пространството.
Когато завършват работата си, тези ревизионисти разкъс ват книгата с правила и я разпръскват по четирите посоки на света. По някакъв начин съзнанието се очертава като не разделно свързано с материята и наистина е способно да я променя. На физическата материя може да се въздейства и тя дори може да се променя необратимо не само чрез сила, а и чрез простото действие формулиране на мисъл.
Въпреки всичко доказателствата на тези учени пионери оставят без отговор три фундаментални въпроса. Чрез как ви физически механизми мислите въздействат на действи телността? По времето, когато пиша книгата, няколко мно го рекламирани проучвания на масови молитви не показа ха никакъв резултат. Дали някои условия и подготвителни етапи на съзнанието съдействат повече за успеха от други? С каква сила разполага една мисъл за добро или за лошо? Каква част от нашия живот може наистина да промени да дена мисъл?
Повечето първоначални открития в областта на съзнани ето са направени преди над 30 години. По-скорошните отк рития в пионерските изследвания в квантовата физика и в лабораториите из цял свят предлагат отговори на някои от поставените тогава въпроси. Те предоставят доказателства, че нашият свят е много ковък и отворен за постоянни неу ловими влияния. Съвременните изследвания доказват, че живите същества постоянно излъчват и приемат измерима енергия. Новите модели на съзнанието го рисуват като обект, способен да преминава физически граници от всяка къв вид.
Изглежда, намерението е нещо подобно на камертон, кой то кара камертоните на други неща да трептят на съща та честота.
Последните изследвания за въздействието на съзнани ето върху материята подсказват, че намерението оказва различни влияния в зависимост от състоянието на прила гащия го и времето и мястото, откъдето то произлиза. На мерението вече е използвано на много места за лекуване на заболявания, промяна на психически процеси и оказ ване на влияние върху събития. Това не е специален та лант, а заучено умение, преподавано с готовност. Ние вече наистина използваме намерението в различни области от нашия живот.
.Проведените изследвания също така подсказват, че си лата на намерението се умножава многократно в зависи мост от това колко хора мислят за едно и също нещо ед новременно22.
„Експериментът с намерението" се състои от три аспекта. Основната част на книгата (главите от 1 до 12) се опитва да синтезира всички експериментални доказателства за наме рението в една цялостна теория за това как работи то, как може да го използвате във вашия живот и какви условия оп тимизират неговото въздействие.
Втората част на книгата (13 глава) е упътване как да из ползвате с успех намерението във вашия собствен живот. По-редица упражнения и препоръки ще ви помогнат как по най-добрия начин да постигнете успех. Освен това тази част е съ щевременно и упражнение по модерна наука. Аз не съм спе циалист по човешки потенциал, така че това не е наръчник за самопомощ, а откривателско пътешествие както за мен, така и за вас. Аз просто екстраполирах тази програма от на учните доказателства, описващи онези обстоятелства, кои то създават най-подходящи условия при провежданите в ла боратории психокинетични опити.
Ние знаем със сигурност, че тези техники са осигурили успех в контролирани лабораторни условия, обаче аз не мо га да гарантирам, че ще проработят във вашия живот. Ако ги използвате, вие фактически ще се включите в един про дължаващ индивидуален експеримент.
Последната част на книгата (14 и 15 глава) съдържа по редица индивидуални и групови експерименти. В Четири надесета глава се описват някои неформални опити за из ползването на намерението във вашия живот, които тряб ва да проведете самостоятелно. Предназначението на тези миниексперименти е да играят ролята на научни изслед вания. Ще имате възможността да качите вашите резул тати на нашата интернет страница и да ги споделите с дру гите читатели.
Освен индивидуалните експерименти съм създала и поре дица големи групови опити, които да се проведат от читате лите на тази книга (15 глава). Нашият висококвалифициран научен екип „Експериментът с намерението" периодично ще провежда мащабни опити, за да определи дали насоченото намерение на читателите оказва някакво въздействие върху 'Поддаващи се на измерване цели.
Всичко, което трябва да направите, е да прочетете кни гата, да вникнете в съдържанието й, да влезете в интернет страницата и като следва те указанията и упражненията в края на тази книга, да из пратите някои високо точни мисли в часа и по начина, опи сани.на сайта. Първото подобно проучване ще бъде прове дено от германския физик Фриц-Алберт Поп, вицепрезидент на Международния институт по биофизика в Нойс, Гер мания , и неговия седемчленен екип и от д-р Гари Шварц и неговите колеги в Аризонския уни верситет в Тусон.
Специалистите по интернет страници работиха в тясно сътрудничество с нашия научен екип, за да създадат такива протоколи за включване, които да ни помогнат да иденти фицираме характерните черти на една група и кои страни на мислите на членовете й довеждат до най-добрите резултати. За всеки опит с намерение ще бъде избирана цел, например определено живо същество или популация, при които може да се измерят промените, предизвикани от групово намере ние. Ние започнахме с водорасли, едно от най-низшите съз дания (вж. 12 глава), и с всеки следващ експеримент ще пре минаваме към все по-сложни живи цели.
Нашите планове са много амбициозни: искаме да се справим с някои социални заболявания. Възможна цел са пациенти с рани. Знае се и е прието, че раните заздравя ват със специфична и измерима бързина и по точен модел23. Всяко отклонение от нормата може да се измери и да про личи, че то е резултат от експеримента. В този случай на шата цел ще бъде да определим дали насоченото групово намерение може да накара раните да заздравяват по-бър зо от обикновено.
Естествено, вие не сте задължени да участвате в нашите експерименти. Ако не желаете да се включите, може да про четете за опитите с намерение на другите и да използвате та зи информация, за да се научите как да използвате намере нието в своя собствен живот.
Моля да не участвате в опитите само между другото. За да бъде проведен както трябва експериментът, преди това тряб ва да прочетете книгата и напълно да сте разбрали съдържанието. Експерименталните доказателства сочат, че най-ре зултатните участници предварително са тренирали съзнани ето си, точно както състезателите упражняват мускулите си, за да увеличат възможностите си за успех.
За да отклони непросветено участие, интернет страница та на „Експериментът с намерението" съдържа сложна па рола, която се състои от някои думи и идеи от книгата (те ще се променят леко на всеки няколко месеца). За да станете част от експеримента, ще трябва да влизате с паролата, а за това се налага да прочетете книгата и да я разберете.
Сайтът има работещ ча совник, сверен по Източното стандартно време на САЩ и Средното гринуичко време). В определен момент и дата, по сочена на страницата, ще бъдете помолени да изпратите ед но внимателно формулирано в зависимост от целта подроб но намерение.
Резултатите от проведените опити ще бъдат анализирани, данните ще бъдат обработени от нашия научен екип и прове рени от независим статистик, след което ще бъдат публику вани на сайта и в последващи тиражи на тази книга. По та къв начин интернет страницата ще се превърне в живо про дължение на книгата, която сега държите в ръце. Вие прос то трябва да проверявате от време на време в интернет стра ницата за обявените дати на всеки опит.
Стотици добре разработени проучвания на групово наме рение и лечение отдалече са показали значими резултати. Въпреки това може да се окаже, че в началото или изобщо нашите опити няма да постигнат годни за показване и из мерване резултати. Като учени с име и обективни изследова тели ние сме задължени да докладваме данните, с които раз полагаме. Както винаги се получава в науката, неуспехът учи и ни помага да уточним конструкцията на опита и предположенията, на които се основава той.
Докато четете тази книга, не бива да забравяте, че тя е про дукт на новаторски научни изследвания, а науката е един неспирен процес на самоусъвършенстване. Предположени ята, които в началото се възприемат като факти, по-късно се налага да бъдат отхвърляни. Много, дори по-скоро повечето от заключенията, направени в книгата, ще подлежат на уточ няване или промени.
С прочитането на тази книга и участието в опитите вие мо же да дадете своя принос за развитието на световното позна ние и може би по-нататък за промяната на парадигмата в нашето съзнание за това как работи светът. Може би силата на масовото намерение ще се окаже онзи инструмент, който да пренасочи хода на нещата към ремонт и обновяване на нашата планета. Когато вашият самотен глас, който е една ед ва доловима нотка, се обедини с гласовете на стотици хиля ди други хора, ще зазвучи могъща симфония.
Моята лична причина да напиша „Експериментът с наме рението" е да покажа изключителната природа и сила на съз нанието. Може да се окаже истина, че една-едничка насоче на колективна мисъл е онова, което ни е нужно, за да проме ним света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар