Мичио Каку
изд. "БАРД" - София, 2010 г.
397 стр., 11,99 лв.
превод - Антон Даскалов
ПРЕДГОВОР
„Ако първоначално една идея не звучи абсурдно, ня ма надежда тя да се осъществи."
Алберт Айнщайн
Ще бъде ли възможно един ден да преминаваме през сте ни? Да конструираме междузвездни кораби, които да се придвижват със скорост, по-голяма от тази на светлината? Да четем мислите на другите хора? Да ставаме невидими? Да преместваме предмети със силата на мисълта? Да прех върляме мигновено телата си от една точка в друга?
Откакто се помня тези въпроси винаги са омагьосвали ума ми. Подобно на много други физици, когато порас нах, бях запленен от мисълта за пътуване във времето, за съществуването на лъчеви оръжия, силови полета, па ралелни светове и други подобни неща. Магията, фанта зията, научната фантастика бяха едно гигантско игрище за моето въображение. Те положиха началото на любов ната ми история с невъзможното, която продължава цял живот.Спомням си как гледах повторенията на старите серии на „Флаш Гордън" по телевизията. Всяка събота дежурях неотлъчно пред телевизора, дивейки се на приключенията на Флаш, д-р Зарков, Дейл Ардън и на техния смайващ набор от футуристични технологии: ракетни кораби, щитове за невидимост, лъчеви оръжия и градове в небето. Никога не изпусках съответната серия. Програмата разкри пред мен съвсем нов свят. Мисълта, че един ден хората ще летят с ракети до други планети и ще изследват техния причуд лив ландшафт, ме изпълваше с трепет. След като бях при-теглен в орбитата на тези фантастични изобретения, раз брах, че съдбата ми по някакъв начин е свързана с чудесата на науката, които обещаваше шоуто.
Както се оказа по-късно, не бях единствен. Мнозина из ключително талантливи учени бяха започнали да се инте ресуват от науката, след като са били изложени на въз действието на научната фантастика. Великият астроном Едуин Хъбъл бил запленен от произведенията на Жул Верн. В резултат на четенето на творбите на Верн Хъбъл изоставил обещаващата си кариера в областта на правото и въпреки желанието на баща си, започнал кариера в об ластта на науката. В крайна сметка станал най-великият астроном на XX век. Бележитият астроном и автор на бес тселъри Карл Сейгън установил, че прочитът на романи те на Едгар Райе Бъроуз, посветени на приключенията на Джон Картър, на Марс, разпалва въображението му. Съ що като Джон Картър и той мечтаел един ден да изследва пясъците на Марс. Бях малко дете в деня, в който почина Алберт Айнщайн, но си спомням, че хората говореха приглушено за неговия живот и за смъртта му. На следващия ден видях във вестни ците рисунка на бюрото му, на което беше поставен недо вършеният ръкопис на най-големия му труд. Зададох си въпроса: „Какво би могло да бъде толкова важно, че най-големият учен на нашето време да не може да го довърши?" В статията се твърдеше, че Айнщайн е имал една невъзмож на мечта, че е бил изправен пред проблем, който е бил тол кова труден, че не е било възможно простосмъртен да го раз реши. Потрябваха ми години, за да установя на какво е бил посветен ръкописът - на една грандиозна, обединяваща „те ория на всичко". Неговата мечта - която погълнала пос ледните три десетилетия от живота му - ми помогна да със редоточа въображението си. Исках по някакъв незначителен начин да стана част от усилието да бъде завършен трудът на Айнщайн, да бъдат обединени законите на физиката в една-единствена теория.
Докато растях, започнах да осъзнавам, че макар и Флаш Гордън да беше героят и винаги да получаваше мо мичето, учените са били тези, които в действителност са станали причина действието в телевизионния сериал да се развива по този начин. Без д-р Зарков нямаше да има ракетен кораб, нямаше да има пътешествия до Монго, ня маше Земята да бъде спасена. Ако оставим настрана театралниченето, без науката нямаше да има научна фан тастика.
Започвах да осъзнавам, че тези приказки бяха просто не възможни от гледна точка на замесените научни данни. Те бяха само полет на въображението. Израстването водеше до изоставянето на подобни фантазии. Казваха ми, че в ис тинския живот човек трябва да се откаже от невъзможното и да се захване с практичното.
Но аз стигнах до заключението, че ако реша да остана обсебен от невъзможното, то ключът към решаването на проблема се крие в царството на физиката. Ако не разпола гам със здрава основа във висшата физика, винаги само ще. изказвам хипотези за футуристичните технологии, без да разбирам дали те са възможни или не. Осъзнах, че трябва да се потопя във висшата математика и да изуча теоретич ната физика. Именно това и направих.
Докато учех в гимназията, сглобих атомен ускорител в гаража на мама, за да направя проект, който да бъде пред ставен на научно изложение. Отидох в компанията „Уестингхаус" и събрах 400 фунта (ок. 200 кг) стомана за скрап. На Коледа навих медна жица с дължина 22 мили (ок. 33 км) на футболното поле на гимназията. Накрая конструи рах 2,3-милионен електронно-волтов бетатронов акселератор на частици, който изразходваше 6 киловата енер гия (Цялата мощност на къщата ни) и генерираше магнит но поле, което беше 20 000 пъти по-силно от магнитното поле на Земята. Целта ми беше да генерирам сноп гама-лъчи, който да бъде достатъчно мощен, за да създаде антиматерия. Моят проект за научното изложение ме отведе на Нацио налното научно изложение и накрая сбъдна мечтата ми, като ми спечели стипендия за Харвард, където можех най-сетне да преследвам целта си да стана специалист по теоретич на физика и да вървя по стъпките на моя ролеви модел Ал берт Айнщайн.
Днес получавам имейли от научни фантасти и филмови сценаристи, които ме молят да им помогна да направят по-интересни своите приказки, като изследвам границите на законите на физиката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар